Кооперативно и горско дело. ТКЗС.

През 1883 г. Третото народно събрание определя горите като частни, общински и държавни. Родопчани пазят документи за закупени гори, заедно с пасищата, от напусналите планината юруци. В следващите години се сече и опожарява, за да може земята да се ползва за земеделие и паша. Дървен материал не се търси, поради лошите пътища, а се ползва само за огрев и местни нужди - строеж на къщи, огради и плевни.

През 1904 г. горите се одържавяват със закон. Населението реагира, че му отнемат пашата за овцете и завладяната след опожаряванията земеделска земя, защото обедняването се чувства веднага. Цели села се преселват в полето. Правителството е принудено през 1911 г. да върне горите на бившите стопани и да спре обезлюдяването на граничните райони. Тогава собствениците ги заплащат с един до три златни лева на декар и се снабдяват с нотариални документи.

Има наченки на кооперативно сдружаване в Солища. Горовладелски и трудово-горски производителни кооперации започват да осигуряват поминък и доходи на населението. На 28 Януари 1925 г. жителите на Солища образуват Горовладелска кооперация "Карлък" с ограничена отговорност.

Предлага се да се създадат фондове, да се увеличава дяловият капитал. Материалите от частните гори да не се продават на търговците, а да се дават на кооперацията. Когато тя се замогне, да открие потребителен магазин, който да дава по-евтини стоки на кооперативните членове. Да се открие и кредитна служба в кооперацията за подпомагане на нуждаещите се.

От протоколната книга може да се разбере какви решения са взимани на годишните събрания, на заседанията на Управителния съвет. Знае се обаче от по-възрастните живи нейни членове, че още от първите години на образуването и започва организирана дейност - маркиране на определени етати(брой дървета) в ревирите, сечене и возене на трупите до склад и до бичкиите, дялане на греди в сечищата.

През 1930 г. кооперацията построява две дъскорезници в долния край на Туралското и Карлък. Там през зимата работниците ръчно - на мазон, свличат добитите кооперативни трупи. След избичването им дъските се продават. В тези бичкии членове-кооператори бичат и трупи от частните си гори (изключените от ревирите) или получават дъски срещу дяловото си участие и дивидентите от кооперацията.

През 1936 г. годишното събрание решава да се създаде фонд "Вода". При всички получавани пари - за работа, възнаграждения, дивиденти и други, се удържат 5%. Така за десетина години се събират 150 000 лева. С тези пари Комитетът по водоснабдяване на селото изплаща изкопите на канала за водопровода - от Гунево ливади до каптажа. Кооперацията подпомага читалището, училището, общоселски мероприятия, социално слаби и болни кооператори. За учредяване на фонд "Вода" протестират кооператорите от махала Гращица, но в крайна сметка при гласуването се оказват малцинство.

През 30-те години на миналия век - до 9.IX.1944 г., кооперацията има най-активна стопанска дейност, благодарение на доброто ръководство и на умелото счетоводство. Съществува здрав обществен морал и старание да се работи за общото дело. Солищенци успешно решават всички общоселски задачи. Получават редовни дивиденти, с които подпомагат издръжката на многодетните семейства и заделят средства за издръжката на децата - да учат в средни и висши училища. За времето кооперацията е най-мощния икономически фактор в селото, опора и кураж за всяко семейство. Горите имат висока цена. Мнозина се стремят да купуват, други изоставят непродуктивните земеделски земи, за да се самозалесят, та като ги внесат в кооперацията да имат приход.

За по-организирано и качествено ползване на горите още през 1933 г. в Солища се основава Трудовогорска производителна кооперация "Перелик".

След одържавяването на горите в цялата страна секват паричните приходи и на солищенските горовладелци. Но десетки години те продължават да смятат, че горите са техни, защото живеят сред тях, познават ги и ги пазят. Съхраняват и документите си, защото вярват, че ще дойде времето, когато пак ще станат техни.

Когато е гласуван и приет Законът за възстановяване на собствеността върху горите, снабдилите се с документи за възстановяване на горите, солищенци и стикълци, единодушно стигат до извода, че единствената правилна форма за стопанисване на горите е образуването на горовладелска кооперация. На 21 юли 2001 г. тя се учредява като възвръща и старото си име "Карлък". Чрез гласуване се избира и ръководство от надеждни и образовани хора, с ясно разбиране за нова организация на дърводобива и обработка на дървесината. Да се надяваме, че Горовладелска кооперация "Карлък" ще създаде поминък за останалите тук по-млади жители на района и парични доходи за сдружените кооперативни членове. Всички възлагат големи надежди на това.

ТКЗС

След 9 септември 1944 г. започва усилено преустройство на икономиката. Образуват се ТКЗС-та.

Земеделските стопани с повече земя по-трудно възприемат тази идея, но повечето хора с малко имот приветстват решенията като смятат, че така ще се създаде постоянна работа. Интелигенцията става агитатор за изграждането на ТКЗС, защото очаква да се облекчи и подобри животът на хората, когато научните достижения и опитът в земеделието се приложат и в планинските райони.

Не е отчетено обаче, че по стръмните малки ниви, ливади и пасища не може да се работи с машини, че земята е неплодородна и оскъдна, а работната ръка ежегодно намалява. Но решението е взето и трябва да се изпълнява.

На 9 февруари 1958 г. в Широка лъка се провежда Учредително събрание с делегати от съставните села. Приема се Устав и се избира Управителен съвет. На следващия неделен ден се определят комисиите за приемане на инвентара и животните по селата. На събранието дълго се обсъжда в какъв размер земя и по колко животни да се оставят за лично ползване на кооператорите и се решава: комисиите да раздадат по 3,5 декара земя, да оставят по една крава, пет овце и магаре. Цялата останала земя, заедно с животните, са внесени в ТКЗС. След като се разбира, че с раздадените имоти не могат да се изхранват домашните животни, допълнително се дават ливади на стопаните, които предават мляко в специалните пунктове, но тези ливади обикновено са на труднодостъпни места.

Събраният добитък най-напред е настанен в частни обори, но още през първата година започва строеж на стопански сгради на Вартоля (за конете, кравите и складове). Решено е в Солища да се отглеждат петдесет крави с телетата, двадесет коня и стадо от петстотин овце.

Кравите се отглеждат за месо, но поради старателните грижи, по-добрата паша в района и качественото сено, дават повече и по-маслено мляко от тези, които се отглеждат в Кукувица. Доенето се извършва ръчно и краварките целодневно са заети в оборите с почистване и подготовка на храната. Заплащането им обаче е незадоволително, според надоя на мляко. Въпреки това те старателно работят с надежда за подобряване на условията и по-добро заплащане. Млякото, съхранявано в гюмове, сутрин се извозва с каруца към мандрата в Широка лъка. Събира се мляко и от частните стопани.

Овцете се отглеждат в кошари и обор на Вартоля. Млякото от тях също се извозва в Широка лъка.

При занижен контрол и в двете ферми съществуват малки дрязги и кражби на фураж, който се доставя неритмично от полските райони.

Обработваемата земя се ползва главно за производство на картофи. Групирни са блокове, общо сто и осемдесет декара, в местностите: Врися, Барчината (Мерджановото), Вартоля, Драганица, Сечимека, Осиката, Щорбьова барчина. До тях, с изключение на Драганица, са прокарани пътища за камионен превоз, запазени и досега. На определени блокове се засаждат сортови картофи. Оранта е с коне, впоследствие с трактор, но окопаването и ваденето се извършва ръчно с мотики.

През първите години в полевъдството има добра организация, качествена и ползотворна работа. До построяването на сеновалите сеното се събира и на копи. В коситбата участват местните мъже, а в прибирането на сеното - жените, децата, възрастните.

Оформя се и блок с малинови насаждения. Те се окопават грижливо и се обрязват всеки сезон. Плодовете се прибират в чували и бурета за износ. След четири-пет години малините се изоставят.

И ливадите в началото се почистват, торят и косят грижливо, докато с това се занимават местните мъже и младежи. В момента почти всички ливади са изоставени, не се косят. В селото остават повече възрастни хора и в стопанството работят наемни работници. Напаст стават дивите прасета.

Така постепенно в края на 80^-те години на ХХ век стопанската дейност във всички бригади на АПК "Карлък" - Широка лъка, замира. Достига се до ликвидация - разпродажба на инвентара и животните, връщане на земята. Но повечето от бившите собственици са изселени или покойници, затова околностите на Солища запустяват и постепенно се самозалесяват. Това, което е отвоювано от гората с усилия и труд от нашите предци, се връща обратно. Стопанските сгради са разпродадени от Ликвидационната комисия, но голяма част от тях се рушат. Създаваното десетки години - с желание и надежди за по-добър живот, замира.

затвори