Събори
За родопчани съборът е чакано събитие, светилище на родолюбие, място за отмора, веселби и роднински срещи. Съборът е истински празник.
В средата на голямата котловина
между Перелишкия масив и Чернатица се намира Солийски връх. Той попада в центъра
на обширен кръг, оразуван от по-далечните планински вериги и хребети. От това
място панорамата е широка и погледът във всички посоки стига надалеч. На
Спасовден солищенци се качват на върха и правят курбан, наломват за здраве и
сядат на обща трапеза. Тук - близо до небето и до Бога, хората палят свещичка и я
залепят на големия камък. Никой не помни да е имало параклис на върха, но
мястото е свещено и хората спазват традициите. Върхът е труднодостъпен и няма
водоизточник. Той е закрилник на селото от северния студен вятър и спира
градушките.
Възнесение Христово е един от подвижните християнски празници, който се чества по повод Възнесението на Спасителя на небето, станало на четиридесетия ден (четвъртък) след неговото Възкресение от мъртвите. Чества се още от дълбока древност. Възнесение Христово е повод както за храмов празник, така и за сборове по селата. Празникът е и последният от седемте Велики четвъртъка, започващи от Великата седмица, в които не се работи и се съблюдават редица забрани. Нарича се Спасовден.
Не само за църквите, но и за параклисите в този район на Родопите избирали за патрони светци, които се честват през летните месеци. храмовите сгради построявали върху стари светилища или в сакралната част на тяхното пространство, като се ползвали развалините.
За събора Света Неделя в Солища още от предишната
седмица се започва почистването на домовете, изпирането на чергите, халищата и
одеалата. Всяко семейство приготвя специална храна за празничната трапеза.
Стопанинът заколва агнето, а домакинята разточва клина. В деня на празника
църковната камбана бие рано и започва празничната литургия. Докато домакините
посрещат радостно гостите си, на Шоковата ливада (или хорището), където се
провежда съборът, настава оживление. Търговците подреждат сергиите, а децата са
първите клиенти. Вечерта преди събора младежите се събират в читалището и правят
дискотека.
През деня на събора има скара с пресни и сочни кебапчета и весел оркестър. Гайдарите нямат умора. Гайдите не секват, а само сменят мелодиите си. Най-весело става, когато засвирят ситно - ситно "на рипкане".
.JPG)
.JPG)
На деня
след църковния празник
дълги години се е празнувал събор сред нивите и горите на
местността Осиката, при параклиса "Св. Прокопий".
След като изкупили земята, солищенци решили да построят параклис, който да се вижда от двете села - Солища и Гращица. За патрон на параклиса е избран Св. Прокопий. Понеже по-голямата част от нивите на солищенци били на Осиката, а жътвата и коситбата започвали от средата на лятото, за да преуспяват в работата си, те се осланяли на Св. Прокопий - преуспяващ.
На този ден, обикновено слънчев, рано сутрин църковните настоятели идват на Осиката. Отварят параклисчето, почистват го, след това колят докарания за курбан овен (винаги мъжко животно). Задимяват и огньовете на чевермеджиите, а под грамадните ели на хорището се подреждат тезгясите на кръчмарите.
След около един - два часа веселие, от трапезите ставали първо мъжете и със съпровод на гайди повеждат хоро. Първо се играе старско хоро. Бавно пристъпват възрастните мъже и тежко отпяват. После става по живо.
Традицията е прекъсната през 1950 г. по политически съображения, но през 1992 г. е възобновена.
През 1992 г. Инициативният комитет за честване на 100-годишнината на черквата "Св. Неделя" реши да възстанови параклиса "Св. Прокопий" с останалите пари, събрани чрез дарения. За две години усилена работа параклисът беше готов. Свещеникът освети новата сграда и се направи опит за възстановяване и на събора.
Трудно се възстановява обичай, традиция, създавани с векове.
На най-високата част на Родопите - под върха Перелик (Солищенско землище), се белее нов параклис. Широката поляна пред него се нарича Чурика.
Праклисът е посветен на християнските мъченици Кирик и майка му Юлита, денят на които е 15 юли.
Потеклото на местното име Чурика е обект на интерес от мнозина учени. В миналото денят на Кирик и Юлита на много места в българското землище се нарича Чурика.