Празници и обичаи

Празниците на солищенци са строго спазвани и съчетават в себе си езически и по-късно християнски вярвания. Нашите баби са знаели празници, които не се срещат в християнския календар: всичките дни в чест на домашните животни и дивите зверове, празниците свързани с мечката, вълка, змиите.

Богатата обредност постепенно отпада, както се променя и мирогледът на хората. Малко от вярванията и обредите се помнят днес, а още по-малко се спазват.

Нашите деди тачели неделята. Според религиозното схващане за сътворението на света, то е станало за шест дни, а седмият е за духа - ден на Бога. В неделя всички ходели пременени на църква и след "отпуск" мъжете се събирали, обсъждали и решавали общоселските въпроси. В неделя се допускала работа само на меджия - помощ при строеж на нова къща или общоселска работа. На този ден всяка домакиня се стремяла да приготви по-хубаво ядене, а след обяд всички излизали на хорището, засвирвали гайди и играели хоро.

Димитровден (26.Х) - Този ден се смятал за началото на овчарската година. Тогава ставало разплащането с овчарите и ратаите и се правели нови уговорки.

Св. Нестор (27.Х)

Арахангеловден (8.ХI) - Смятало се, че Св. Арахангел взема душите на умрелите.

Св. Филип (14.ХI), Св. Екатерина (24.ХI), Андреевден (30.ХI), Варвара и Сава (4 и 5 ХII)

Никулден (6.ХII) - Св. Никола е покровител на морето, рибата и моряците. При възможност на този ден се яде риба.

Св. Спиридон (12.ХII), Св. Модест (18.ХII)

Игнажден (20.ХII) - Св. Игнат се смята за покровител на огъня. Жените не работели през този ден, за да няма пожари през годината.

Св. Анастасия (22.ХII)

Коледа (25.ХII)

Василовден (1.I), наричан Сурвак

С най-голяма радост този ден го очаквали децата. Още предния ден те отсичали дрянови клонки с повече пъпки (за повече плодородие). Приготвяли торбичките, цървулите и трепетно очаквали първите петли. Събрани на групички, те се надпреварвали да ходят да сурвакат хората, защото на първите си посетители стопаните давали повече пари. Сурвакарите удряли със сурвачките вратите. Влизали в стаите и като започват от най-възрастния, удряли по гърба с дряновата пръчка и пожелавали: Сурва здрава, догодина по-здрава!" Мъжът в къщата развързвал кесията и раздавал пара на всеки. Стопанката в къщата черпела децата с ябълки, шушулки, колачкове. По-големите деца внасяли в къщата речен камък с пожелание: "Колкото тежи камъка, толкова да ти тежи кесията!" Затова те получавали допълнително пари. Така подред посещавали всички къщи. Децата сурвакали и животните за здраве.

Йордановден - Водици (6.I) - На този ден Исус Христос бил кръстен. На служба в черквата свещеникът осветявал водата и с нея, заедно с епитропа или черковния настоятел, ходел от къща в къща с кръст в ръката и пръскал с босилекова китка за здраве.

Св. Андон, Св. Атанас, Св. Тимен, Трифоновден, Св. Харалампий, Св. Власий - Власовден

На Заговезни - Месни и Сирни се обръщало специално внимание. Те се празнуват в два последователни неделни дни.

Тодоровден - Вечерта преди Тодоровден домакинята накисвала грах и бакла. На Тодоровден след ритуала децата събирали граха, изпичали го и яли от него, за да са здрави през годината.

Баба Марта - Първи март се смята за началото на пролетта. Хората изнасяли на купчини около къщите и градините слама, запалвали я и прескачали огъня, за да бягат далече змии и гущерици, да не хапят бълхите. От двуцветна прежда се правят мартеници и се връзват по хора и животни за здраве. Хората си избирали по един ден от месеца и какво е времето през деня, такова ще бъде настроението на човека през годината.

Св. Четиридесет мъченици, Благовещание, Цветница,

Великден - В четвъртък преди Великден се боядисвали яйца, първото задължително в червено. С него майката потърквала личицето на децата, за да са здрави. В този ден месели и козунаците. Възнесение Христово, Спасовден, Св. Дух.

Гергьовден

Гергьовден е един от най-големите празници в Родопите. Това е празникът на овчарите - на този ден овчарите напускали беломорието и тръгвали обратно към своите домове във високата планина. 

Рано сутринта на този празник - преди изгрев слънце, всички излизали, за да се измият с роса за здраве и берекет. Вярвало се, че измиването с Гергьовденска вода е полезно за здравето, предпазвало от болести и магии. Хората берели лековити билки и ги сушели, за да ги ползват по-късно през годината при нужда.

На Гергьовден се коли агне и се прави курбан за здраве.

От няколко години това е празникът на Българската Армия. Идват военни от най-близкото поделение - Перелик и поднасят цветя на паметника на загиналите във войната жители на Солища.

Св. Св. Константин и Елена, Св. Вартоломей и Св. Елисей, Св. Юлиян, Еньовден, Петровден, Павльовден, Св. Врач

Св. Неделя - Патронен празник на църквата в селото.

Св. Марина

Илинден - Солийци ходят на събор в с. Гела и след служба в параклиса се веселят и вият кръшни хора.

Лятна Св. Анна, Св. Пантелеймон, Макавей, Преображение, Голяма Богородица, Секновение, Симеоновден, Кръстовден, Св. Петка.

затвори