Училище "Св. св. Кирил и Методий"
Дюлгерите, овчарите и занаятчиите в Солища били много любознателни и имали желание да успеят, а за тази цел трябвало да бъдат грамотни. Така възникнала идеята за училище в Солища. Малко от децата - само момчетата - ходели на училище в Широка лъка.
През 1880 г. започнал строежът на
училището. Населението на Солища помагало кой с каквото може - мъжете носели
камъни, дърва. През 1881 училището било открито. За пръв учител бил назначен
Сава Мирчев, който по-късно бил ръкоположен за свещеник и служил в Солища.
В началото прозорците нямали стъкла, били запушвани с чулове, а класната стая се отоплявала с огнище. Децата били нареждани на дълги чинове по 7 - 8 души (като различните класове се разделяли в различни краища на стаята). Заплатата на учителя била събирана от родителите. Имало 58 ученика, учебната година започвала на 1 ноември и свършвала на Гергьовден. Имало груба черна дъска, а за тебешир се използвала бяла пръст. Децата пишели на плочи, изучавали и вероучение и всяка събота ходели на църква и пеели (имало църковен хор).
Има три ярки традиции, отпечатани в съзнанието на възпитаниците на солийското училище, които се помнят и досега:
- Първата е да се провежда изпит в края на учебната година и да се види подготовката на всяко дете.
- Втората - тържественото честване на патрона на училището - 24 май, ден на българската просвета и култура и ден на светите братя Кирил и Методий.
- Третата традиция е на 1-ви Май - Ден на труда (празник на цветята) да се прави излет и среща с ученици от други училища в района. Общият брой на образованите хора от Солища надвишава 465 човека. Много от потомците на Солища учат, работят или живеят в чужбина.
Детска градина
През 1961 г. в селото била открита целодневна детска градина за деца от 3 - 8 години. Посещавали я 36 деца. Учителка била Дафинка Чернева. В края на лятото децата подготвяли програма и изпълнявали приказката "Снежанка и седемте джуджета".