Търговия

В момента в с. Солища работи частният магазин на Петър Ангелов Герзилов. Той представлява малко, смесено магазинче, което успява да задоволи нуждите и капризите на малкото жители на Солища и на външните посетители на селото. В него можете да намерите както картофи и кисело мляко, така и подправки, които до скоро не бяха известни на повечето жители на Солища (като соев сос). През лятото магазинът се зарежда с плодове и зеленчуци, които са на цени по-ниски дори от тези в градовете. С две думи, в магазина можете да намерите всичко необходимо. Приемат се поръчки и за стоки, които не се купуват често (напр. пирони, цимент). Заявката се изпълнява до два-три дни. Зимата през ден, а лятото всеки ден има пресен, топъл хляб, който се пече и се кара от с. Стойките.

Първите заселници в Солища се задоволявали с основни хранителни продукти и облекло от примитивното земеделие и скотовъдство. Някои промишлени стоки като захар, сол, газ за осветление, риба, зехтин, донасяли гурбетчиите - дюлгери и овчари, когато се завръщали от Беломорието. По-късно били пренесени и картофите, които станали основна храна на населението. След затварянето на границата с Гърция, стоките от беломорските градове се пренасяли контрабандно. Един от хората, които се занимавали с контрабандна дейност е Стою Узунов. Той подковавал конете си с подкови, обърнати на обратно, за да не го хванат митническите стражари, когато отивал да натовари оставените укрити продукти. Заловените стоки били конфискувани, а продавачите - глобявани.

Когато по-късно местните дюлгери започнали работа в Пловдив и района, през лятото и есента всеки месец, групи от жени с конете си отивали през Персенк и Бяла черква там на пазар. Мъжете, вече спечелили пари, пазарували за нуждите на семействата си царевица, ориз, шарлан, захар, газ за осветление, гумени цървули, пирони и др. Натоварвали конете и за два дни се връщали обратно. След Балканската война прокарали пътя Асеновград - Чепеларе и пазарът се преместил по-близо. Един ден седмично, пак с коне, хората ходели на пазар до Чепеларе. Поради тежките снежни зими някои семейства се запасявали с необходимите им продукти за дълъг период.

Когато през 60-те години на миналия век била ликвидирана частната търговия, снабдяването на Солища с основни стоки и хляб се извършвало от Селкооп "Славянка" - Широка лъка с наети магазинери. Едни от първите магазинери били: Георги Пейков, Сава Шарков, Ангел и Мата Герзилови - опитни, честни и работливи хора. За магазин се използвали помещенията в Абрашевата къща. През 80-те години със средства на Окръжен народен съвет - Смолян, бил построен нов магазин. Поради икономическата криза през последните години, повечето от останалите в Солища жители са възрастни хора с малки пенсии.

затвори