Търговия
В момента в с. Солища работи
частният магазин на Петър Ангелов Герзилов. Той представлява малко, смесено магазинче,
което успява да задоволи нуждите и капризите на малкото жители на Солища и на
външните посетители на селото.
В него можете да намерите както картофи и кисело
мляко, така и подправки, които до скоро не бяха известни на повечето жители на
Солища (като соев сос). През лятото магазинът се зарежда с плодове и зеленчуци,
които са на цени по-ниски дори от тези в градовете. С две думи, в магазина
можете да намерите всичко необходимо. Приемат се поръчки и за стоки, които не се
купуват често (напр. пирони, цимент). Заявката се изпълнява до два-три дни.
Зимата през ден, а лятото всеки ден има пресен, топъл хляб, който се пече и се
кара от с. Стойките.
Първите заселници в Солища се
задоволявали с основни хранителни продукти и облекло от примитивното земеделие и
скотовъдство. Някои промишлени стоки като захар, сол, газ за осветление, риба,
зехтин, донасяли гурбетчиите - дюлгери и овчари, когато се завръщали от
Беломорието. По-късно били пренесени и картофите, които станали основна храна на
населението. След затварянето на границата с Гърция, стоките от беломорските
градове се пренасяли контрабандно.
Един от хората, които се занимавали с
контрабандна дейност е Стою Узунов. Той подковавал конете си с подкови, обърнати
на обратно, за да не го хванат митническите стражари, когато отивал да натовари
оставените укрити продукти. Заловените стоки били конфискувани, а продавачите -
глобявани.
Когато по-късно местните дюлгери
започнали работа в Пловдив и района, през лятото и есента всеки месец, групи от
жени с конете си отивали през Персенк и Бяла черква там на пазар. Мъжете, вече
спечелили пари, пазарували за нуждите на семействата си царевица, ориз, шарлан,
захар, газ за осветление, гумени цървули, пирони и др. Натоварвали конете и за
два дни се връщали обратно. След Балканската война прокарали пътя Асеновград -
Чепеларе и пазарът се преместил по-близо. Един ден седмично, пак с коне, хората
ходели на пазар до Чепеларе. Поради тежките снежни зими някои семейства се
запасявали с необходимите им продукти за дълъг период.
Когато през 60-те години на миналия век била ликвидирана частната търговия, снабдяването на Солища с основни стоки и хляб се извършвало от Селкооп "Славянка" - Широка лъка с наети магазинери. Едни от първите магазинери били: Георги Пейков, Сава Шарков, Ангел и Мата Герзилови - опитни, честни и работливи хора. За магазин се използвали помещенията в Абрашевата къща. През 80-те години със средства на Окръжен народен съвет - Смолян, бил построен нов магазин. Поради икономическата криза през последните години, повечето от останалите в Солища жители са възрастни хора с малки пенсии.