Пътят

В момента до с. Солища има асфалтиран, запазен и поддържан четирикилометров път, благодарение на упоритите и работливи жители на селото.

През 1920 г. е приет закона за трудовата повинност от правителството на Александър Стамболийски, според който всеки трудоспособен, пълнолетен българин трябва да работи 20-30 дни по пътната мрежа в страната. Жителите на Солища били задължени да ходят да отработват тези дни на пътя Широка лъка - Девин под наблюдението на кмета на с. Широка лъка. След едно селско събрание, на което Тодор Грудев предлага да не ходят да работят там, а да работят по направата на път Широка лъка - Солища. Повечето хора се съгласили с него и започнали работа по пътя към селото, който бил предварително трасиран от военните (трасе на пътя Широка лъка - Перелик). Жителите на Солища се наредили от Русоското до Динкоското (участък от пътя), като се редували човек с лопата, човек с кирка, лопата, кирка и т.н. и започнали работа. Не всички жители обаче били съгласни да действат против закона и отишли на работа в Широка лъка, и оттам кметът на Широка лъка разбрал за своеволието на солищенци.

Той уведомил по телеграф Околийския управител в Девин - Сребрев какво са решили жителите на Солища. Сребрев се качва на коня и тръгва сам на място да решава проблема. Когато стигнал до най-тясната част на пътеката, до Шахоньови ливади, вижда паднал в реката кон, който бил мъртъв от наколко дни. При срещата си със солищенци той решава да узакони направата на пътя Широка лъка - Солища. През 1924 г. за пръв път се чува тракането на каруца по пътя. През 1978 г. започва уширяването и асфалтирането на пътя и до няколко години той е завършен.

затвори