Овчарлък
Овньо льо, вакал, каматан,
дошло е время, овньо льо,
от тува да са вдигаме,
че щем да идем, овньо льо,
нах високана планина.
Ага през село да минем -
ситанку стипай с нужинки,
височку вдигай главота,
сарбес ми цонкай девьота!
Сички щат моми излязот
тебе да питат, овньо льо:
"Сайбия главен ли ти й?"
Пък ти хми речи, овньо льо:
"Нито е главен, ни женян,
гиздилу носи в поясан."
Най-старият поминък на хората, населяващи високите части на Родопите, е овцевъдството. Подвижното овцевъдство се изразявало в смяна на пашите: лете по високите била на Родопите, зиме - в топлите полета на Беломорието. Лете юруците с големите си стада били на Карлък, Перелик, Мурсалица, Хаджиосманското и други, където разполагали и мадрите.
Драганица - най-близката неизоставена планина до Широка лъка, била завзета с хитрост, според преданието. Местните мъже - голи и очернени със сажди, започнали да плашат юруците, които обявили планината за "джинясала" и я напуснали.
Един от прочутите кехаи -
Герзила (Стоян Манолов Герзилов), известен още като Дели Теню, по време на Сенклеровия бунт приютил
Капитан Петко войвода с четниците му за една седмица и всеки ден им пекъл
чеверме. Дели Теню бил безстрашен и твърдоглав. Турците се страхували от него.
При водоснабдяването на селото той дал като дар 250 оки ярина за строежа на водопровода. Училището и черквата са построени в неговата градина, която също подарил.
Герзила доживял до над 100 години. След неговата смърт синовете му продължили кехайлъка няколко години.
Неразделна вещ на овчарите била гегата - тояга и гач за прихващане на овцете за задния крак. През рамо били преметнати чантата с гайдата и овчарския шал, който служел и за дъждобран, и за постелка, и за завивка.
Кехайските стада се делели на бели и черни. В тях имало едри кастрирани козли - еркичи, отгледани специално, за да носят големите чанове и да водят стадата. В отделно стадо пасели едногодишните женски овце - звиски, в друго били агнетата. Тяхна паша били най-високите части на Карлък и Перелик, като за шилетата избирали сенчести и заветни места. Шилешките стада се водели от витороги овни с големи дюмбелеци. Най-голям майсторлък в овчарството се изисквал при пасането на шилетата, докато те се научат да се следват и свортат. През месец август тях ги "вдигали" в полето - на гизльо, за да пасат мека и зелена трева.
Овчарското ежедневие при хибаво време протичало обикновено така: при изгрев слънце овчарят закачвал торбата с обяда (пладнината) и шала на самара на магарето, което тръгвало напред, отграждал кошарата и подкарвал стадото с овцете. В началото или по средата на билюка, той надувал гайдата и засвирвал. Цялата планина кънтяла от чановете, лая на кучетата и гайдата. Цялата долина кънтяла и пеела. Долината от Карлък към Широка била наречена "Долината на чановете". Чановете и досега се пазят от потомците на овчарите.
В Солища най-голямо оживление настъпвало, когато напролет по Гергьовден се завръщали стадата от Беломорието. Щом се покажели от върха на планината, еркичите раздрънквали чановете, овчарите гърмели, а в селото се чували радостни повиквания. Тази среща била дълго чакана и подготвяна.
Голяма подготовка в овчарските семейства наставала след Гергьовден, когато започвала стрижбата, дамгосването и доенето на овцете, разплащането с овчарите и подготовката на мандрата и ятака. Дамгосвато се извършвало с родови знаци - дамги, намазани с катран - от дясната страна или върху гърба на овцете.
Мандрата обикновено била край вода - извор, защото казвали, че "на мандра водата разправя". Тя била ниска едноетажна сграда с каменни стени от трите страни, покрита с тикли или с дъски, а даже и с дебели кори, белени от големи сурови смърчови дървета. Вътре, в предната част, имало изкоп от 50 - 60 см, дълъг около 2 метра и толкова широк, наречен домузлук, в който се поставяли големи каци (50-60 литра) за бъркане на млякото с чурилки (обли кръгове с дебелина 10 см, с диаметър по-малък от този на каците, впрегнати в лостове - токмаци, за вдигане и спущане. Друг основен инвентар били дървените ведра за доене на овцете, бакърен казан за подгряване на млякото, селското - гладък прът за вдигане и сваляне на казана от огъня, ленени цедилки и др.
В близост до мандрата е била кошарата на овцете със специално по-тясно отделение, където овцете се вкарват за доене. Доенето се извършва сутрин рано преди изгрев слънце и след обяд към 16:00 часа. Млякото се обработвало и от него се правело обезмасленото сирене - брънза.
В Солища частна мандра имало най-дълги години на Сечимека, Осиката, Турлата.
За да се определи в частната мандра кой колко мляко трябва да вземе се правел предой. Всеки хваща и издоява своите овце и издоеното мляко се измервало. В последно време замерването на предоя става в литри, записването е в тетрадка, а овчарятсе спазарява със заплата - по колко лева на овца за месец.
След войните и особено след Първата световна война, овцевъдството рязко западнало, поради затваряне на границата, увеличаване на данъците, появата на повече болести.
В последните години скъпо струва отглеждането на овце, защото няма овчари, животните през цялата зима трябва да се отглеждат в оборите, а през лятото - за хак и за вземане на млякото също се заплаща скъпо.
Когато се говорело и пишело за овчарството в миналото, винаги се споменавал и верният помощник на овчаря - кучето, каракачанска порода. То бранело овцете от крадци и диви животни.