Ловджийство
Един от любимите спортове на Солищенци е ловът, или казано по родопски - авджилък. В момента това е един доста скъп спорт, но все още достъпен за обикновения човек.
В началото на миналия век ловът
е бил много доходен. Не само защото е имало повече животни, но и поради пазара
на животински кожи, като например кожи от лисици, белки и др, които жените носят
вместо шал зимата; мечите кожи, разпънати пред камината, кожи от зайци, които се
използват за шапки, а лапичките за ключодържатели. Правели се и много кожуси от
дивечови кожи, които били модерни.
С модернизирането на техниката и увеличаване на шума в планините, повечето диви животни са прогонени към по-високите места.
В местността Драганица, която цялата е била в засети ниви, гъмжало от диви зайци. Сега ловците се смятат за късметлии, ако успеят да ударят два заека за сезон.
В горите на Солища се срещат различни видове като зайци, сърни, катерички, белки, лисици, вълци, мечки, диви прасета и др.
За един ловец, както и за цялата ловна дружинка, най-важни и от голямо значение са ловните кучета. Преобладаваща порода са балканските гончета, срещат се яктериери и драхтхар.
В момента ловците в солицката дружинка са: Цветан Абрашев - отговорник на групата, с най-хубавото куче в района - Байкал, Петър Герзилов, Марчо и Петър Шаркови, Манол Пелтеков и синът му Стефан, Тодор Шарков, Васил Герзилов, Атанас Абрашев.
Ловците мислят за дивеча не само през ловния сезон. Те се грижат за животните през цялата година. През зимата носят сено, фураж и сол до хранилките, поставени на определените места, а през пролетта засяват ловни ниви за храна на дивите животни в района. Освен добри ловци, те са и еколози и защитници на застрашените видове диви животни.