Говорът на Солища
Говорът на с. Солища и селата от региона се обособява под общото название Широколъшки говор. Това е стар родопски говор, който много прилича и в същото време значително се раличава от останалите родопски диалекти. Една от основните разлики между него и говорите от съседните райони - чепеларски и смолянски - е редукцията на неударените гласни е, и и ъ (вечърь, девърь). Втора особеност е голямата мекост на съгласните, която е силно изразена (варюву, вугяница). Трета особеност на говора е преминаването на неудареното и в ю (заварюх, направюх).
Ударението на много от думите, за разлика от българския народен език, се пада върху първата сричка (бе́ра, во́да). Намира се връзка със западните славянски езици, при които ударението е винаги върху първата сричка - чешки, словашки.
В Широколъшкия говор са запазени доста старобългарски думи, които липсват в българския книжовен език (брек-стръмнина, вогаль-въглен, кроп-къс, нисък). Родопският говор е подложен на силно турско и гръцко влияние. Оттам се възприемат много думи, които се ползват и до днес.
Солийският говор, със своите особености, се откроява със старинност, колоритност, показва връзката на българския език със славянските му корени.
Речник
аглок кърпа за лице