Гайдари

"Гайдата е прост инструмент за интелигентни хора"- казваше Тодор Живков и за това поне със сигурност беше прав. Гайдата е позната в Родопите от далечни времена, създадена и настроена в съзвучие с природата и народната песен. Родопската гайда е само каба- "ниска" гайда. В нейния звук се долавя шумът на елите, плавният релеф на планината и шеметните височини на Карлък. Тази гайда е в тон с душевността на родопчанина. Единствено нейният силен звук конкурира родопския глас и е в хармония с него.

В миналото гайдата е била инструмент на овчарите. Изработвана от самоуки майстори, настройвана и в съзвучие с дезията чанове (носени от големите еркичи), тя станала добър спътник и раздумник на самотния овчар. Като се раздрънквали чановете, той първо запявал песента, след това надувал гайдата и околните долчинки, барчини и върхове разнасяли чудната симфония.

Едни от добрите, млади солищенски гайдари са Ангел Герзилов (Щурчето), Стефан Пелтеков (известен гайдар в битовите заведения в Пампорово), Марин и Костадин Мурджеви (внуци на Костадин Савов).

Учител на  първите гайдари били народните песни, слушани на попрелки, седенки, сватби и събори. Запомнени- след това запети, мелодиите били изсвирвани, повтаряни, обогатрявани, богато орнаментирани, за да се стигне до веселия призив: "Думай, гайдо!" И наистина, мелодията на добрия гайдар раздумва, като че ли сама говори.

Още се говори за старите солищенски гайдари. Най-известен гайдар е бил Тодор Шишков (Шишко). Меракът му за свирня бил отрано. Единадесет годишен, видял шарена шопска гайда в Пловдив и поискал да му я купят. Убедили го, че родопските мелодии не вървят на такава гайда. Научил се да свири първо на пищялка. От попрелки и седенки заучавал по-късно мелодиите и ги засвирвал на гайда. Като пасял овцете, по цял ден надувал големия мях. Шестнадесетгодишен вече го канели да свири на сватби. Негов учител бил Тасо Кедиков. Двамата надували гайдите  в Черночето.

Гайдата и свирнята на Шишко се отличавала от другите. Гайданицата си правел от средулката на старо сливово дърво, а дупките на нея били по-широки от обичайните- по-отворени. Издавала по-силен звук (като кларинет). Ручилото било като на другите гайди, но със специален пискунь. Шишковата гайда била истинска каба-гайда.

През 1961 г., когато се създал оркестърът от 100 каба-гайди, Шишко бил избран за председател на колектива. На него се възлагало да настройва гайдите, по него се водели останалите. Той издържал да свири по цял ден- на сватби, веселби. Шишко бил учител на по-младите гайдари, които си купували гайди, направени от него. Бай Дафо Трендафилов (84-годишен гайдар) признава, че още свири с Шишкова гайда.

Друг добър гайдар, Шишков братовчед и съсед от Гуневската махала, бил Тошо Карасавов. Двамата с Шишко имали еднакви гайди. И неговата "школа" била Драганица. Свирели заедно на всички събори, сватби, веселби, а гайдите им звучали като една. Тошо бил много добър на хороводните мелодии, ръчениците, шлагерите.

От по-новите гайдари се откроявал Анастас Куртев. Той не лягал вечер, ако не посвири. Зимно време къщата му кънтяла до полунощ, а децата му вътре играели. Надвечер в неделни дни надувал гайдата на хорището и всички се хващали на хорото. Солища не стихвало от песни.

Стефан Манолов- дългогодишен домакин на хижа "Перелик" свирел на гайда и кавал. Той редовно веселял своите гости-туристи и мнозина са запомнили неговото гостоприемство и свирнята му.

затвори